Афганистанска журналистка е изправена пред мрачно бъдеще. Кобра Хасани е подсъдима

Афганистанска журналистка е изправена пред тъмно бъдеще. Кобра Хасани е подсъдима в Русия, а ориста ѝ остава неразбираема. Изходът на процеса може да я сложи пред риск да я убият в родината ѝ, тъй като не носи хиджаб и се е борила за правата на дамите там, написа Би Би Си, като напомня и процеса, който е почнал от 2022 година в Русия.

Афганистан е под контрола на талибаните от 2021 година, откакто президентът на Съединени американски щати Джо Байдън изтегли войските си оттова.

След терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година, по време на които ислямисти от „ Ал Кайда “ взривиха кулите близнаци в Манхатън, Съединени американски щати, дружно с сътрудниците си от НАТО, започнаха военна акция против талибаните и „ Ал Кайда “.

През 2001 година режимът на талибаните в Афганистан беше отстранен и с течение на времето в страната беше въведена изборна система и нова конституция, целяща да подсигурява правата на индивида. Сраженията с талибаните продължиха през всичките 20 години.

Джо Байдън, който стана президент на Съединени американски щати през 2021 година, изтегли войските си от Афганистан. Талибаните завзеха Кабул, възвърнаха режима си и проведоха всеобщи убийства на инакомислещите. Онези, които бяха съучастници на предходния режим, и всички дами се оказаха в изключително мъчно състояние.

Именно по това време афганистанската журналистка Кобра Хасани взема решение да избяга от страната си. Когато талибаните превземат няколко провинции в Афганистан, журналистката схваща, че би трябвало да избяга от страната, и отпътува първо за Таджикистан, а през октомври 2021 година стига до Украйна. В Киев тя стартира работа в университета в англоезичния факултет по стопанска система. Но няколко месеца по-късно Русия атакува Украйна и стартира да бомбардира Киев.

Днес тя и още 11 афганистанци са подсъдими в Санкт Петербург за опит да изоставен незаконно Русия и да заминат за Европа напролет на 2022 година Хасани бяга от войната от Киев, където идва, откакто талибаните завладяват страната ѝ. Нейна някогашна колежка в Кабул съобщи пред Би Би Си, че момичето ще бъде изправено пред затвор и изтезания, в случай че бъде депортирано. Но миграционните управляващи и съдилищата в Русия всеобщо отхвърлят на афганистанците краткотрайно леговище въз основа на удостоверения от съветското външно министерство за „ стабилизация “ в страната им.

Кобра взема решение да избяга от разкъсваната от войната страна и посредством контакти със сънародниците си се договаря, че ще бъде отведена в Полша против възнаграждение - момичето е решително, че навръх полската граница в изискванията на война ще може да получи виза и да бъде легализирана.

Но вместо в Полша, тя се озовава в Луганск. Кобра твърди, че не е схванала къде я водят, тъй като не знае съветски език. В Луганск тя към момента се надява да стигне до Полша. Нейни познати ѝ намерили по телефона таксиметров водач - дружно с двама мигранти, които в никакъв случай преди този момент не била виждала. Те потеглят, заобикаляйки граничните пунктове. Но се озовали не в Полша, а в съветската столица. Кобрата твърди, че е схванала това едвам в Москва. Спътниците ѝ изчезнали и тя останала сама, споделя юристът на момичето по личните ѝ думи. Наложило се да наеме квартира и да чака указания от роднините си, които посредством верига от познати отдалеко се опитвали да ѝ оказват помощ да напусне Русия.

На 23 май 2022 година 12 афганистанци са арестувани в Санкт Петербург на паркинг наоколо до морското пристанище. Според следствието те са имали желание да влязат на територията на пристанището против рушвет, да заобиколят граничния надзор, да се качат на задграничен морски транспортен съд и да отплават за някоя от страните от Европейски Съюз.

Към момента на започване на правосъдния развой Кобра Хасани е на 27 години - тя прекарва рождения си ден в центъра за задържане и в съда. Нейната история е разказана за първи път от MR 7.

Кобра е израснала в Афганистан, учила е в девическо учебно заведение, приключила е интернационалните връзки в университета и е работила като телевизионна журналистка в Кабул. Темите на нейната журналистическа работа са били свързани най-вече със отбраната на правата на дамите.

Как е арестувана афганистанската журналистка и по какъв начин се движи делото?

В деня преди ареста си Кобра Хасани и трима непознати мъже пътуват с кола от Москва до Санкт Петербург. Останалите обвинени пътували по същия маршрут по друго време с други коли. Според обвиняването прехвърлянето от Москва до Санкт Петербург е бил проведен, а пасажерите са били открити от техния съотечественик Гулам Джелани Ахмад Уалид.

В Санкт Петербург те са предали парите и паспортите на беларусина Александър Мацулевич - той е съден по член за приемане на рушвет в размер на „ минимум 500 $ “. Граничарите ги хващат в микробус покрай пристанището - следствието счита, че са чакали да се качат на транспортен съд.

Цялата група е упрекната в прелиминарен сговор, което усилва оптималната присъда за нелегално прекосяване на границата от три на пет години. Тъй като афганистанците са упрекнати единствено в „ опит “ за осъществяване на такова закононарушение, присъдата е понижена с една трета - грози ги от една година до три години и три месеца.

Кобра не признава виновността си. Тя споделя, че не е давала на никого никакви пари, а единствено паспорта си на медиатора. Твърди, че ѝ е било дадено позволение за овакантяване на страната, което тя е чакала, когато е била арестувана. " Просто ме излъгаха ", написа тя пред Би Би Си.

Тя споделя, че и своите спътници преди в никакъв случай не е виждала. Всички те в действителност били пристигнали в Санкт Петербург от разнообразни райони на Русия, някои от тях учели, други живеели в страната отдавна.

Кобра прекарва една година в ареста, до момента в който отбраната ѝ не апелира отхвърли за удължение на ареста.

Но още на идващия ден момичето още веднъж е лишено от независимост, този път по дело за административно нарушаване. Съдът постановява насилственото ѝ експулсиране от Русия заради липса на документи, разрешаващи пребиваването ѝ в страната. Кобра изяснява пред съда, че през април 2022 година тя " се договорила в Украйна с таксиметров водач, че ще я закара до Полша, а той я докарал в Русия ". Как и по какъв метод е пресякла границата, " тя не може да изясни ", се споделя в решението.

Момичето е изпратено в Центъра за краткотрайно задържане на чужденци (ЦВНЧ), с цел да изчака депортирането си. Парадоксално, само че тя към момента не може да бъде депортирана в Афганистан единствено поради наказателното дело.

Шансове за леговище и пътешестване до Европа

В момента единственият метод Кобра да се избави от отсрочената „ насилствена депортация в Афганистан “ е тя да бъде сменена с „ следено овакантяване “ (възможност за тръгване в трета страна), изяснява юрист Мария Беляева.

В същото време смекчаването на наказателния член от Наказателен кодекс оставя най-малко дребен късмет на Кобра да получи краткотрайно леговище - въпреки да става дума за тежко  престъпно досие, изяснява бранителят.

Хасани няма желание да остава в Русия - тя споделила на юристите си, че има избраник, който я чака в Германия. Тя не се и  нуждае от статут на емигрант, а от леговище за известно време - да оформи документите си и да напусне легално Русия - в случай че не за Европа, то за Австралия, където има родственици.

В Русия се отхвърля леговище на афганистански жители, а съдилищата към този момент вземат решение да експулсират афганистанци макар директните опасности за тях от режима на талибаните, в случай че човек е сътрудничил с тях, служил е в армията или полицията по време на наличието на американците в Афганистан.

Властите отхвърлят да дават заслон даже на тези, които имат директен риск за живота в Афганистан, до момента в който най-близките им родственици с съветско поданство живеят в Русия, споделят още юрист. В същото време миграционните управляващи цитират в решенията си удостоверения на Министерството на външните работи от 2021 година, съгласно които " гражданските свободи са били редовно нарушавани " преди идването на талибаните и че ситуацията в страната се усъвършенства при ръководството на талибаните.

От изследване на решенията на Би Би Си се вижда, че най-често в тях се признава, че опасенията на афганистанските жители, че ще бъдат " преследвани или подложени на наказване, гонене, действителни закани за сигурността или нечовешко отношение, в случай че бъдат върнати в страните си ", не се удостоверяват.

Инфо: бТВ